Aug 25, 2006, 2:59 PM

Когато...

  Poetry
117 0 10

Когато...

Когато пламне в теб искрата
и усетиш бесния световртеж,
тясна става в миг Земята,
всичко слива се в един копнеж.
Любов! Какво си ти, кажи,
от Бога най-висш дар,
силата, която заедно ни държи,
или "болест", за която няма цяр.
Любов - най-съкровено чувство,
красотата в нашия живот,
защото да обичаш е изкуство,
неповторимо под земния небосвод.
Като волна птица с разперени криле,
носиш се към тази светлина,
тупти в гърдите "болното" сърце,
за любов копнее човешката душа.

...

Когато искрата в теб е потушена
и сърцето започне да линее,
душата стене безмилостно сломена,
изгубена сред самотата тя се рее.
Любов! Какво си ти, кажи,
от Бога тежко наказание,
извор на човешките беди,
или предвестник на разочарование.
Любов - най-наточеното острие,
кърви пронизано сърце, кърви,
любовта не е с едно лице,
обичаш ли, винаги ще те боли.
Криле прекършени,
копнежи от тъга отровени,
моменти недовършени,
мечти във самота заровени.

Любов ни събира,
Любов ни дели,
Любов сърцето спира,
от Любов душа боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венелин Стоичков All rights reserved.

Comments

Comments

  • браво много ми харесва.
  • прекрасен стил имаш!след като го прочетох имах чувството че са се изчерпали всички теми(макар,че това е невъзможно когато се говори за любов)и че е подбрано най-важното и съществено за едно произведение.също така темата е много подходяща!желая ти успехи!поздрави!!!
  • Благодаря ви.
  • Много хубав стих.Поздравявам те!
  • Да и на мен ми харесва.Особено начина по който се показват и двете лица на любовта.От мен поздрав!