Когато
Когато
утрото се бори с мрака,
готово отново да умре
и вечер никой не те чака,
а ти протегнал си напред ръце.
Когато ветрове сълзливи
пришпорят навъсено море
и няма пламъци игриви
да рисуват твоето лице.
Когато есента почука
със зрелите си плодове,
а после и снега затрупа
опустелите ни домове.
Когато новото начало се роди
ще бликнат чисти изворни води.
© Галя Николова All rights reserved.
