Apr 12, 2004, 12:03 PM

Когато се сбогуваш

  Poetry
316 0 0
 

Когато се сбогуваш
с голямата любов
мъглата сграбчва
чистото небе
в безпаметство.
Не ще помогнеш ти
море
на лодката откъсната
от кея.
Сега в теб бучи -
мъртвото вълнение.
И корените вдигащи
земята
вече са изсъхнали.
Залязва ден.
Все по-ниско е нощта
и като бяла плоча
пада...

Когато се сбогуваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments