Когато те има
Ти си до мен и съм жива,
разцъфнала роза от храст,
поточе планинско игриво,
звездицата нощем над нас.
Докосваш ме - нежна усмивка,
дъгата от пролетен дъжд
сияние пъстро изсипва
и слънцето - първия лъч.
Прегръщаш ме, цяла ме палиш.
Ти си залез след знойния ден,
тих вятър - погалваш ме
с топлият дъх на бадем.
Поглеждаш ме, нямо говори
синьо, дълбоко море,
палаво вълните спорят,
болка от страсти плете.
Когато те има съм жива,
бисерна малка сълза,
когато те има красиво е
всичко на тази земя!
разцъфнала роза от храст,
поточе планинско игриво,
звездицата нощем над нас.
Докосваш ме - нежна усмивка,
дъгата от пролетен дъжд
сияние пъстро изсипва
и слънцето - първия лъч.
Прегръщаш ме, цяла ме палиш.
Ти си залез след знойния ден,
тих вятър - погалваш ме
с топлият дъх на бадем.
Поглеждаш ме, нямо говори
синьо, дълбоко море,
палаво вълните спорят,
болка от страсти плете.
Когато те има съм жива,
бисерна малка сълза,
когато те има красиво е
всичко на тази земя!
© Дарина All rights reserved.
