Когато тръгваш пак
Думи толкова силни каза ти,
а обеща, че няма да ме нараняваш, нали?
Защо не може всичко да е като преди,
защо не може да си същия ти.
Онзи, който ме плени,
онзи, който ме погледна с искрените си черни очи.
Защо не може пак да е така,
защо не може да съм едиснтвената.
А как искам пак,
как искам да не се беше качвал в онзи влак.
И всеки път щом тръгваш,
сякаш душата ми изтръгваш.
Мразя, когато си далече,
защото, когато се връщаш, нищо не е същото вече.
Не искам повече лъжи,
не искам всеки път да казвам спри.
Едва ли мога да те спра,
едно искам да ти кажа сега:
дано щастие намериш ти,
но в нечии чужди очи.
За мен завинаги забрави,
не мога пак да страдам, заради разбити мечти.
© Ади Василиева All rights reserved.
Радвам се,че ви харесва!
