Кой си ти
Но кой си ти - на моя път застанал,
душата ми на кръстопът разпънал,
отвъден спомен или жива рана
в безвремието от жарта изплувал.
Неземни мой, в сиянието синьо на очите ти,
сега се чувствам толкова пречистена,
че без докосване и без "обичам те",
аз с теб се сливам и през разстояния.
Но кой си ти - жадуваното "слънце мое",
а може би копнежен и копнеещ,
сърцето си в ръката ми положил,
с възторжения призив "любим те".
Славянино,аз помня, само твоя съм била,
но то е знак от минало прераждане -
защо животът с втори шанс ни пак събра,
да продължи страданието наше?
И две лица като в едно се сливат,
връхлитат ме със диви откровения,
щом казал си веднъж "обичам те" -
ще срещнеш себе си навярно в другия.
Славянино, аз себе си в очите ти познах,
защо ме изкушаваха със вечност,
но кой си ти - съдба или магия -
животът ми дарил с една надежда...
душата ми на кръстопът разпънал,
отвъден спомен или жива рана
в безвремието от жарта изплувал.
Неземни мой, в сиянието синьо на очите ти,
сега се чувствам толкова пречистена,
че без докосване и без "обичам те",
аз с теб се сливам и през разстояния.
Но кой си ти - жадуваното "слънце мое",
а може би копнежен и копнеещ,
сърцето си в ръката ми положил,
с възторжения призив "любим те".
Славянино,аз помня, само твоя съм била,
но то е знак от минало прераждане -
защо животът с втори шанс ни пак събра,
да продължи страданието наше?
И две лица като в едно се сливат,
връхлитат ме със диви откровения,
щом казал си веднъж "обичам те" -
ще срещнеш себе си навярно в другия.
Славянино, аз себе си в очите ти познах,
защо ме изкушаваха със вечност,
но кой си ти - съдба или магия -
животът ми дарил с една надежда...
© Йорданка Донева All rights reserved.
