Колко дълго
Тихи нощи безлунни -
без тебе!
А жаждата мъчи душата ми.
Аз копнея
от твоите зеници
до край да изпия тъгата,
да се втурна безумна
в кипящата твоя прегръдка,
да слушам как вика сърцето ти,
да целувам
глътка по глътка
всяка гънка
и всяка бразда по ръцете ти...
Ще нагазя в треви некосени
да усетя как тръпне земята под лятото...
...колко дълго си тичал след мене,
колко дълго аз ще те чакам...?
© Йорданка Гецова All rights reserved.
