Колко пъти
Ти някога почуствал ли си се самотен
или пък от всички неразбран?
И колко пъти си се свивал във леглото,
за да скриеш болката от всеки срам?
Колко пъти си се смесвал със тълпата,
а във нея преплетени безброй съдби,
си търсил най-чистото и свято-
искрицата на твоите студени дни?
Колко пъти си плакал без причина
опитвайки се своите сълзи да спреш?
Мечтаел ли си някого до себе си да имаш,
който е готов за тебе всичко да даде?
Знаеш ли,аз често пъти плача,
а плачът ми се удря в голите стени.
Погледът ми-мътен и прозрачен,
няма вече в него пурпурни лъчи.
А ръцете ми, приличащи на сухи клони,
на някой остарял отдавна вече дъб.
Животът ми без смисъл и посока,
за себе си не виждам път.
Отдавна искам с някой да говоря
Без да се страхувам,че няма да ме разбере.
И в себе си тая надежда и тревога,
чувствата по-силни са от мен.
Аз не искам с теб да се прощавам.
Мисля,че отдавна влюбила съм се във теб.
Това е,макар,че може да не вярваш-
Единствен ти си в моeто сърце.
или пък от всички неразбран?
И колко пъти си се свивал във леглото,
за да скриеш болката от всеки срам?
Колко пъти си се смесвал със тълпата,
а във нея преплетени безброй съдби,
си търсил най-чистото и свято-
искрицата на твоите студени дни?
Колко пъти си плакал без причина
опитвайки се своите сълзи да спреш?
Мечтаел ли си някого до себе си да имаш,
който е готов за тебе всичко да даде?
Знаеш ли,аз често пъти плача,
а плачът ми се удря в голите стени.
Погледът ми-мътен и прозрачен,
няма вече в него пурпурни лъчи.
А ръцете ми, приличащи на сухи клони,
на някой остарял отдавна вече дъб.
Животът ми без смисъл и посока,
за себе си не виждам път.
Отдавна искам с някой да говоря
Без да се страхувам,че няма да ме разбере.
И в себе си тая надежда и тревога,
чувствата по-силни са от мен.
Аз не искам с теб да се прощавам.
Мисля,че отдавна влюбила съм се във теб.
Това е,макар,че може да не вярваш-
Единствен ти си в моeто сърце.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
