Колко си ми липсвал
| Да прибутваш бавно вятъра със длан, вълна достигнала открехнатия ти прозорец, през който полъха е като нежен трепет на моето присъствие с Любов. А пръстите на утрото разрошват пространствата разпуснали коси около нас... Афекта е до дъх паталогичен. Метаморфозата от пламнали представи е признак и на носталгичност. Така разбирам колко си ми липсвал! |
© Йоанна All rights reserved.
