Aug 28, 2004, 10:02 PM

Констатации

  Poetry
161 0 2
От мъглите на тресавището очите ми премигват Почукват в мен Течението носи рибки , перца , падащи килими С ресни разпрани И едни искрици от дълбокото на немислимо въздържание Към отровени зеници Идват с прах от гнили храсти , а преди това и винаги Дреме спомена за много кратко Минало 27.юни.2000.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весел Ин All rights reserved.

Comments

Comments


  • Напук на двете досегашни двойки, пиша ти 6, и не само напук...Сигурно, ако започнеш да римуваш любов със зов, картоф и пр.,същите тези хора биха ти писали 6,но ти не го прави...Продължавай в този дух, защото това е твоя начин,при това успешен.

  • Напук на двете досегашни двойки, пиша ти 6, и не само напук...Сигурно, ако започнеш да римуваш любов със зов, картоф и пр.,същите тези хора биха ти писали 6,но ти не го прави...Продължавай в този дух, защото това е твоя начин,при това успешен.