Кошмарът продължава
Последният стрък надежда
слана го изгори.
В огледалото поглеждам
и виждам празните очи.
Погледът безжизнен срещам
и от сълзите следи.
Лице от лед стои насреща
и няма помен от преди.
В страх си лягам и теб сънувам.
В кошмар се превърна ти.
Цял живот на теб робувам.
Няма кой да ме спаси.
Бях обречен да се мъча
и така ще е докрай.
Неуспях да се науча
на чувствата да слагам край.
Сам вината си поемам.
Аз сам пътя си избрах.
Сам сърцето си погребах
и навреме аз не спрях.
Аз на книга съществувам,
а на практика умрях.
Но кошмарът продължава,
че живях е моят грях.
© Добромир Александров All rights reserved.
нямам думи 
