Коварна страст
Опитах се да убия в мен страстта
лишила ме коварно от правите ми чувства…
Прегърнах спомена за теб в нощта,
но и той избяга…Всичко стана някак далечно,
всичко беше вече ми чуждо…
Без теб душата ми е рана,
която все по-силно кърви,
а пътеката-пътека вече няма,
но как да те върна,кажи?!
Когато знам,че грешката бе моя,
моя беше нали?!…
Стоиш сега и ме гледаш в очите ти болка прозира,
гордостта в теб нарани се и
злобата ти към мен в сърцето пулсира…
Как да ти кажа “прости ми” ,
а как да промълвя “разбери…” ,
когато и аз не разбирам !!!…
С теб имах аз обич сега обичта се изпари…
Защо те предадох,не зная –
може би слабостта в мен победи,
а как да те върна-умирам…
умирам да гледам твоите тъжни очИ
И онзи поглед,който убива
И онзи поглед,който вини…
Мълчиш сега И не ми казваш
нито дума нито “върви си” ,
ала какво можеш да кажеш ,
когато с лъжите раних те…
А от това мълчание така силно боли ,
а това мълчание така страшно душИ ни…
И после само миг тишината се разкъса от нашите сълзи…
Вече всичко свърши…кажи го…
кажи го,моля ти се кажи…
Кажи че всичко си отиде
сега И двамата ни боли…
Знам че аз съм виновна
измамата душите ни да рани…
Вече никoй не ще ме обича,
вече никoй не ще е с мен…
Аз имах теб , сега нищо
И нощта скри моя ден …
Аз взех от теб вече всичко-
любов И вярност ти отнех ,
а с какво ти отвърнах-измама ,
измама без никаква чест …
За последен път устните
с поглед към теб аз отварям
И плахо изричам “прости ми” ,
но И “прости ми” не стига да върна аз дните ,
в които уж бяхме щастливи …
Обичах те , сега повече И от преди…
забрави,че ме обичаш ти ,
защото другото не ще се забрави ,
защото другото ще остане
да ми напомня как тръгна си ти
и само дори мисълта за греха
ще ме кори...
"Прости ми..."
© Геновева Ганева All rights reserved.
...мерси
