ani4ka (Ангелина Петкова) ani4ka (Ангелина Петкова)
39
Mar 18, 2005, 12:29 PM

Край

  Poetry
174 0 6

Пропаста е тъй голяма,
а обърна ли се изход няма.
Блясъкът в очите спира.
Дъхът замира.
Тялото умира.
Очите говорят, езикът мълчи.
Всичко се стапя, мен ме боли.
Поредната болка във мене гори.
Изход не виждам, навред е тъма.
Потапям се в мрака с кристална сълза.
Нека тя ми напомня за светлия час,
когато с теб бях, с теб живях
и за тебе умрях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • kukla_barbie (Мариана)
    kukla_barbie (Мариана)
    браво ани!много ми харесва!
  • Djein_Ear (Джейни Тод)
    Djein_Ear (Джейни Тод)
    Ани ,та ти само на 17 .
    Любовта е радост и сила,а болката ,коята поражда понякога наистина е непоносима.Но горе главата момиче.А от мен 6 за това че си успяла да я опишеш.
  • ani4ka (Ангелина Петкова)
    ani4ka (Ангелина Петкова)
  • kukla_barbie (Мариана)
    kukla_barbie (Мариана)
    браво ани!много ми харесва!
  • Djein_Ear (Джейни Тод)
    Djein_Ear (Джейни Тод)
    Ани ,та ти само на 17 .
    Любовта е радост и сила,а болката ,коята поражда понякога наистина е непоносима.Но горе главата момиче.А от мен 6 за това че си успяла да я опишеш.