Край за начало
Във този миг поспри и замълчи,
отпий кафето, нищичко не казвай.
На теб ти писна вечно да горчи,
но този път ще бъде сладко, вярвай!
Май стана тъй, че с тебе идва тя-
разбулената, романтична есен,
хвани ме и със теб ще полетя
и заедно ще пеем наща песен.
Във този миг поспри и замълчи,
аз искам мълчалива да те видя.
Май зървам болка в твоите очи,
но тя ще си отиде, изгони я!
Със тебе, вярно, идва есента,
но тя е, сленце, твоята утеха...
Ще се изкъпиш в нежните листа
и горда ще поемеш към успеха.
Във този миг поспри и замълчи,
да, знам, че нещо искаш ти да кажеш!
Дори врагът пред тебе да гълчи,
мълчи му кротко, тъй ще го накажеш.
И нито лошият ще те плени,
и ни мерзавеца ще те заключи,
щом с мен си близка, моля те, помни,
че нищо лошо няма да се случи...
И летни марани да те горят
и зимни ветрове да те обрулят,
ти вдъхвай гордост- те ще се стопят
и подлеците няма да те хулят!
© Таня Илчева All rights reserved.
