Красива бе последната ни нощ

Красива бе последната ни нощ.
Тялото ти в страст гореше
и моето нежно топеше.
Красива бе последната ни нощ.
Преплетени сърцата ни изгаряха с неповторима мощ.
А след това..
Цигара на греха запалихме,
изпушихме с теб за миг
и не знаехме дори,
че след време това ще ни съкруши.

Догаряше тя, както и любовта.
Изгасихме я ние сами
и никой няма да може пак да я съживи.

Между нас застана Тя
и срути бързо тази красота.
Сега на клада ще изгори,
заедно с нашите грешни души.

Но поне беше красиво, нали?
Зная, че никога няма да повтори,
зная, и че вратата пред нас силно ще се затвори.
Не, не искам никой с мене да спори.
Помни, щастлива съм аз  за това,
че споделихме заедено за миг любовта.