Кристална чаша
Гледаш ме, като че ли съм прозрачна.
Изпитваш сякаш моята чупливост.
Едно кристалче се отчупи от очите ми -
една сълза, за обич пропиляна.
Докосваш ме, а сякаш съм стъкло -
студена, бледа и прозрачна.
Докосваш с устни моето чело,
а всъщност си целунал... чашата.
© Бояна Гидикова All rights reserved.
