Кръгово
Когато със крясък разкъсвах утробата,
не мислех за нищо, не исках съдба.
Превивах се в кърви и с въздух отровена,
отхвърлих живота, поисках смъртта.
Когато погледнах разкъсах аз ципата
и древни илюзии паднаха в миг.
Ужасно - гротескна заля ме картината,
но нямах ни глас, ни сила за вик.
Когато умирах, във кърви се раждах
и цикъл затварях в предвечен екстаз.
Разбрах, че небето е вече откраднато
и търсейки жалост, без жал аз живях.
© Галка Малка All rights reserved.
