Sep 17, 2005, 1:57 AM

Кръст във себе си

  Poetry
138 0 4

В камерата на живота
замразената разруха е пирон,
забит в дланта
на пламналия в неразумие,
увиснал сам на кръста си.
А тихото мълчание на стаята,
изпълнена със светлина
е топлина, която ни прегръща
и диша се по-леко,
когато в споделеното мълчание
сме кръст във себе си -
опал, изваян
с дъха на чистата природа
разкриваща се в себе си чрез нас...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разпятие върху любовният кръстопът,
    потекли споделени струйки кръв приляли се в една.
  • Обичам опал, стихът ти е такъв опал изваян. Браво, мила за дълбочината на внушението!
  • Разпятие върху любовният кръстопът,
    потекли споделени струйки кръв приляли се в една.
  • Обичам опал, стихът ти е такъв опал изваян. Браво, мила за дълбочината на внушението!