Кръвопиец
Нощ над призрачния град се спуска.
Кръв капе от моята уста.
Моята жертва надежда изпусна,
ах, колко е топла и сладка кръвта.
Червена мъгла обгръща страха им,
болка, пронизани от остри зъби вени, носещи смърт
Нещастие, безсмъртност, блян неипълним,
проклятие и дарба е вечността.
Проклет от светлината,
вървя сам по безлюдна пътека на кръвта,
и празна е душата,
на докоснаните от сатаната същества.
Кръстовете не ме плашат,
нали на Него искам да приличам,
но аз съм само дете на нощта,
своето съществуване на мрак обричам.
Кръвопролитие след кръвопролитие,
жаждата ми за човешка кръв.
Нощта е моето прикритие
А мистиерията, моята стръв.
Искам като всички аз да умра,
като смъртен простият си живот аз да живея,
но аз съм прокълнат от смъртта,
лишен от смисъл вечно да живея.
© Георги All rights reserved.
АДски готино стихче
