Куче
Гледа жално със големите очи;
те са влажни, сякаш пълни със сълзи.
Отново гладен броди в мрака,
а как завижда на онези, дето имат си барака.
Нощта за него е винаги студена,
от ласки, нежности е тя лишена.
Приятел верен може да е той;
не иска утре да участва във поредния двубой.
Съдбата на самотник сякаш е приел,
и знае, всеки ден той трябва да е смел.
Надеждата единствено крепи,
дори в мига, когато чуваш своето "Умри!".
те са влажни, сякаш пълни със сълзи.
Отново гладен броди в мрака,
а как завижда на онези, дето имат си барака.
Нощта за него е винаги студена,
от ласки, нежности е тя лишена.
Приятел верен може да е той;
не иска утре да участва във поредния двубой.
Съдбата на самотник сякаш е приел,
и знае, всеки ден той трябва да е смел.
Надеждата единствено крепи,
дори в мига, когато чуваш своето "Умри!".
© Илияна Генова All rights reserved.
много е хубаво и ... тъжно. 6