Jun 8, 2006, 7:43 PM

Кълн на всепроникващо доверие

  Poetry
135 0 20

 

 

Близостта ти ме привлече
и към тебе полетях -
с дъха си ме съблече
и в душата ти влетях.


Ти почувства топлината
и сърцето ти замря -
в изгрева на чистотата
обща радост загоря.


В милувката невинна
истина една остана -
даже и да бе наивна,
въпросителна една застана...


С полъха на пеперуди,
топлота се породи:
"Чакай, че ще станем луди!" -
каза шеговито ти.


Кълн на всепроникващо доверие
ни обхвана в този миг,
който го приехме за преддверие
на стаения съвместен вик.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, Христо!

    Поздрав!

  • Здравей, Златке!

    Един мъдрец, с когото обичах да се срещам казваше:"Валери, твоята поезия има един сериозен недостатък - кара ме да мисля!"

    Поздрав!

  • Здравей, Гергана!

    Съгласен съм с теб!

    Поздрав!

  • Здравей, Александър! Добре дошъл!

    За бликащото доверие в еротичния процес!

    Поздрав!

  • Здравей, Екатерина!

    Всички текстове, които публикувам говорят с езика на истината, т.е. чрез своята конкретност, но ти правилно схващаш тук непосредствено любовното, което е област на еротичното, а тази творба е такава.Радвам се на способността ти да уловиш нюанса.

    Поздрав!