Към себе си
Мила, моя, сладка и прекрасна
защо съдбата ти е толкова нещастна.
Защо душата ти се в огън мъчи,
а сърцето ти в болезнен спазъм гърчи.
Защо навеки си отлъчена от рая
и живееш в свят измислен - аз не зная.
Защо не търсиш пътя на земята,
а хвърчиш високо нейде в небесата.
Защо изобщо искаш да живееш,
щом трудност като видиш ти немееш.
Защо напразно се опитваш да избягаш
от примката на своите мечти,
когато дланите неволно все протягаш
да ги достигнеш и целунеш ти?!
© Елица Иванова All rights reserved.
