Кървави следи

Сблъсък на хармонии в объркан свят, отекват в абстрактна реалност за него. Потърсил познаването му човек. Обгърнат в наметалото на мрачно Его. Прекрил очи под тъмната качулка. Прогизнал от остра хладина. Пътувал да търси позване, а откривал само празна суета. Хванал дръзко меча на словесното. Да се опази от демоните на нощта. Той ставал често за смях на тълпите които и днес мразят различните неща. Но устните свивал в сурова гримаса. Сурово сивеели две остри очи. И скитал се, скитал се, скитал. И оставял по пътя кървящи следи. Лешояди се нахвърляли жадно върху им. Изчезвали и тези следи от пръстта, която копнеела за светата им сила, за да нахрани бъдещи жита. Продължавал да крачи объркан несретника. За огледало имал бледата луна в която видял си веднъж чертите безсилни как съзерцават свойта нищета. Разкъсал истерично свойто наметало. Изкрещял с изпълнени с безумие очи. Гол съм, виждам го, гол съм. Гол съм, Господи, прости. И счупил меча в твърдоот коляно. И словото скрил в ранимото сърце. Отеглил се далеч от тълпите. Забравен от кретенски смехове. * * * Тази притча разказа ми дрипльо, когато видя ме пиян от страстта, с която демонично можех да живея, прекрил зад предмети свойта празнота. В началото помоли ме за чаша ракия, а аз се направих на глух, когато исках да го изругая, че е пиян без гордост и без дух. Бездушният кротко всичко разказа и приведен по асфалта продължи. Едва в тоз миг съзрях, че е безплътен, а оставя кървави следи.