Късно лято
Обичам да съм на брега,
загледан в златото на плажа.
Да гали вятър моята коса,
да слушам музиката на прибоя.
Догаря лятото и със тъга,
от плажа опустял си тръгва.
Със тихи стъпки през нощта,
когато ярките звезди се раждат.
Притихват уморените вълни,
самотни лодки се полюшват.
По дюните вечерни светлини,
рисуват спомени лазурно-сини.
Тогава бавно лунната врата,
за миг от Боговете се отваря.
Със нежните си длани есента
да приласкае дрипавото лято.
загледан в златото на плажа.
Да гали вятър моята коса,
да слушам музиката на прибоя.
Догаря лятото и със тъга,
от плажа опустял си тръгва.
Със тихи стъпки през нощта,
когато ярките звезди се раждат.
Притихват уморените вълни,
самотни лодки се полюшват.
По дюните вечерни светлини,
рисуват спомени лазурно-сини.
Тогава бавно лунната врата,
за миг от Боговете се отваря.
Със нежните си длани есента
да приласкае дрипавото лято.
© Людмил All rights reserved.
