КЪСНО....НО ПОНЕ СЕ НАУЧИХ ДА ПЛАЧА
За мен ли питаш?... Аз съм гадняр!
Всъщност човек съм, но по-лош и от звяра.
Ще ти разкажа... Ти само налей
малко скоч в празната чаша.
Какво се стресна, бе, брат?
Че съм брадясъл или че плача?
От затвора си идвам. Доста години...
Там се научих да плача.
Бях като тебе, братле. Живеех спокойно.
Имах жена, дом и дете.
Но оплетоха ме. Майка ми ме прокле.
Продадох жена си за няколко цента.
Прие я мръсника. Облиза мустак.
Беше късно. Аз пиян. И не само...
Простря пред очите ми бялата плът.
Какво да ти кажа. Превъртя ми акъла.
Много години сънувах аз, брат,
бялата плът и празния поглед.
И ножа забит в мръснишката гръд,
и кръвта му гледах, как бавно изтива.
Това е! Жива трагедия!
Защо съм жив ли ме питаш?
Да ме заплюеш, бе, брат. Заслужавам.
Кой продава жена си за няколко цента?!
Всъщност човек съм, но по-лош и от звяра.
Ще ти разкажа... Ти само налей
малко скоч в празната чаша.
Какво се стресна, бе, брат?
Че съм брадясъл или че плача?
От затвора си идвам. Доста години...
Там се научих да плача.
Бях като тебе, братле. Живеех спокойно.
Имах жена, дом и дете.
Но оплетоха ме. Майка ми ме прокле.
Продадох жена си за няколко цента.
Прие я мръсника. Облиза мустак.
Беше късно. Аз пиян. И не само...
Простря пред очите ми бялата плът.
Какво да ти кажа. Превъртя ми акъла.
Много години сънувах аз, брат,
бялата плът и празния поглед.
И ножа забит в мръснишката гръд,
и кръвта му гледах, как бавно изтива.
Това е! Жива трагедия!
Защо съм жив ли ме питаш?
Да ме заплюеш, бе, брат. Заслужавам.
Кой продава жена си за няколко цента?!
© Веска Алексиева All rights reserved.
