Лестат
Ето пада пак нощта
Не спира да кипи кръвта
Във мрака дяволи танцуват
Над покушението ти те пируват
Лежиш безсилен с поглед към луната
Единствен признак е на светлината
Душата ти от демони обсебена
Потънала е в царството погребано
Но не, не ще си идеш ти от този свят
Вампир да си, ще бъдеш прокълнат
Безсмъртието си като дар ще имаш
За да те има,ти ще трябва да убиваш
Нима не искаш слънцето да видиш пак
Да те огрява с топлата си благодат
Не...в теб е вече дяволът рогат
И прокълнат оставаш ти приятелю Лестат.
© Гарванът All rights reserved.
