ЛЕТЕН ДЪЖД
ЛЕТЕН ДЪЖД
Над село тътен се разгърна,
очаква зажаднялата земя.
Горката, в мъченица се превърна,
на нея чакат хиляди гърла.
И капки първи чернозем попива,
разтварят се повяхнали листа.
Нивята, летен дъжд полива,
тъй щедра е безценната вода.
Старица със забрадка избеляла,
отронва си последната сълза.
В молитва, всички думи бе събрала
за този дъжд със живата вода.
И кошерът с пчелици оживява,
понася се над росните цветя,
и лятото се пак разхубавява,
полюшват се окъпани жита.
© Милена Христова All rights reserved.
)))
