Sep 2, 2006, 11:17 PM

Listen to your heart

  Poetry
129 0 10
/със шесто зрение/ НА ПЛАМ Във погледа ти скрита е пърхаща Вселената. Тъй дълго скиташ се – през пръстите изтича избухването, сблъсъка, Човешкото начало и райските селения, ... и онзи див, разпален Сервантесов дух, посрещал непознатото по пътя си, осеян с знаци. Прахът от нищото натрупва се немилостно там, дето видения лъстиви припалвали са страстите. Какво е вечност – низ от мигове, или пък влюбена сърдечност, която някога във изобилие сме имали.... 23.08.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Меричка !
    Наистина си успяла да категоризираш вечността...

    "Какво е вечност –
    низ от мигове,
    или пък влюбена
    сърдечност,
    която някога
    във изобилие
    сме имали...."


    И си права , че миговете в които изобилието на чуствата е пълнило душите ни - е вечност , защото човек трудно забравя споделено щастие.

    Поздрави за стиха!
  • Поздрави за този стих!
  • "Във погледа ти скрита
    е пърхаща Вселената."
    В първите два реда, като че ли си събрала цялото.

    Поздрави, Меричка!
  • Да усета ти е добър.
    Вселената е вечност.

    Поздрав и усмивка.
  • Мери, поздрави!!!
    Стихът ти страшно много ми хареса, но най-много последната част!!!
    Още веднъж, поздрави!!!