Jun 14, 2006, 10:08 AM

Лот - V

  Poetry
100 0 14
 

Земята е творение велико

в просторите безкрайни

на Вселената –

отдавна мъртъв съм,

ала духът ми скрито,

(за простото око)

се скита

със славата...

от Господ подарената.


Подаръкът е достолепен,

за моите заслуги към небето.

Бях праведник пречист

и раболепен

в живота земен,

за което

над мене Господ се смили

и надари ме с вечност сладка –

повярвайте съвременните дни,

не са за мене никаква загадка!


Да бъдеш праведник е трудно нещо,

ала трудът си заслужава –

безмерно любопитството човешко,

Бог пребогато поощрява.


Не е ли щастие да видиш вчера,

туй що било е или що ще бъде –

да повоюваш с Марс,

да съблазниш Венера,

а после пък

да полетиш отвъде,

където крак човешки не е стъпвал,

а времето е без значение,

където можеш с остър ъгъл,

да се завърнеш

при самото сътворение?


Това е светло щастие – безспорно!

Но също е терзание душевно:

- Човечество! Дете си безпризорно –

аз грешките ти виждам ежедневно!


Но... кой съм аз за да те съдя?

Къде е правдата – не зная.

Макар че гледам – мисли пъдя;

спокойно си живея в Рая.


Ала, когато спомени ме погнат,

на път по старите пътеки,

неволно пак в ушите звънват,

онези – звучните Содомски речи.


И чувам в първите гласа на мама...

- О, Господи! Като че ли е вчера:

Ти сине! Лоте! Без измама

живей, почтено – имай вера!”


Содом е моят град

и люлка.

Там аз израстнах,

там живеех –

залюбих първо,

взех си булка,

отгледах челяд,

плаках

и се смеех.


Живеех вярно –

честно и почтено,

сред тъй прочутата

известна

содомия;

ала когато Бог

отсъди безвъзмездно,

градът да бъде сринат

със стихия

и ангелите си при мен изпрати –

ще кажа честно...

няма да го крия -

сърцето ми изпълни се

с дебати;

на ум проклинах дявол

и Месия!


А на дела,

запътих се покорно,

към град Сегор

с жената и децата.

Сега си мисля -

действал съм позорно!

Но имах страх,

от Господ

на Земята.


Пък всичко другото,

що в библията пише

за мене -

то е чиста драма;

художественна облицовка

за невежите –

щом вярваш

се нуждаеш

от измама!


- Но истина

и правда ви говоря:

- Ех! Ако можех

времето да върна

и да съм жив,

за да се боря –

с градът си в пепел,

щях да се превърна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments