Луната искри
Луната искри сега,пълна и чиста!
огрява земята със бледи лъчи!
Сега по света летят купища мисли,
но луната искри,луната искри...
Вече заспали са нашите близки,
със теб си седим под небето сами,
и гледаме звездите-бляскави,чисти,
но луната искри,луната искри...
Проблясват сега уморени усмивки,
очи заспиват,със малко сълзи,
и някои ден,със теб няма да сме близки,
но луна ще искри,да,ще искри...
Пак към теб ще летят моите мисли,
пак всичко живо ще спи..
ще будуват моите очи,за които
луната искри,да,все ще искри!
© Боряна Владимирова All rights reserved.
