ЛУННА ПРИНЦЕСА

На дъщеря ми Златна пара се търкулна в небето... Лунна сълза се отронва...и ето: Малка плачеща принцеса - дете на рая - сърцето ми защо омая?! Вълшебна приказка с коси копринени, Принцесо приказна, сълзи от бисери във лунна нощ ти не рони! Смехът ти искам да звъни! Душата ти е тъй добра. Сърцето ми със плач не наранявай! С усмивката си всички ти дарявай! С крачета боси по тревата тичаш. Ръце разперила... О, знам, че ме обичаш! Лицето ти щастливо пак сияе и слънцето в косите ти играе! Вълшебна принцеса... Мило мое, палаво дете, чародейка любима със златно сърце!