Jul 30, 2006, 7:51 PM

лято

  Poetry
134 0 14

Като спомен ти стоиш пред мен<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Спомен за отминал летен ден

В твоите очи събран

Сякаш нежен морски блян

 

Дали бе сън ?

А може би мечта ....

Допирът на твоята копринена коса

И гласът ти с детски звън

Разпилян по бриза нейде вън

 

Дали реалност си ?

А може би магия ...

Отговор по устните ти търся да открия

А по кожата ти кадифе

Проплъзва се на капки цялото море

 

Мираж ли бе ?

А може би усмихнато лице ....

Пясък фин се сипеше от твоите ръце

Там на плажа пуст в моето сърце

 

Като спомен ти стоиш пред мен

Спомен за може би отминал летен ден...   

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Русанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина имаш голям потенциал!Нежно,чувствено,искрено-стихчето ти е прекрасно
  • чесно казано не съм мислила изобщо за рими и др. просто исках да изразя това което чувствам ! Смятам че това е най-важното в поезията и въобще в литературата . А главния виновник за нежния ми стил е моята муза (моята мила **** )
    П.П Благодаря за изкрените мнения по принцип съм доста по-добра в прозата Прочетете мистър денди ! Няма да съжалявате
  • Мерси
  • Хубаво е,но тук-там римата е малко стандартна.Постарай се да намираш други думички,съответстващи на римата,а не тези, които ти идват първо на ум.Знам,че ще успееш!Имаш голям потенциал.
  • "Дали реалност си ?
    А може би магия ...
    Отговор по устните ти търся да открия
    А по кожата ти кадифе
    Проплъзва се на капки цялото море"
    Хубаво е, Есенен дъжд!!! Но с нежността, която пишеш, Пролет би ти отивала повече Поздрави!!!