Лято в скута на нощта
По прашните петолиния
на деня
слънчевите лъчи
разтягат като дъвка ноти сластни.
Всяка нота е
умираща от жажда светлина,
в прегръдките
на горди залези властни.
На крачка преди
тъмното откровение на нощта,
лятото съблича
мократа си бяла риза.
Кожата му ухае
на пот и на дива трева.
Уморено
през полуотворената и врата
тихо влиза.
Положило в скута и
дългокосата си глава,
като дете,
молещо за нежност и ласка
кротко ще заспи...
Носталгична тишина,
в която няма нужда
от грим и от маска.
© Геолина Стефанова All rights reserved.
(6)
