Любов
Времето без жалост лети
и бърза гадно да ни раздели,
и сред тази ирония на съдбата,
тропа хладно мъка на вратата.
В мене настъпва страх,
че няма да те видя пак.
Само да си помисля дори
и започват да бликат сълзи.
Аз отново мисля за твоите очи
и прекрасно синьо как в тях блести.
Мисля за извивките на твоето лице
мисля и за нежните ти ръце.
Мъча се да запомня всяка твоя черта,
да запомня всеки кичур коса,
вглеждам се в твоите очи в нощта
и запомням ги, каквито са сега.
А времето е през една пряка
и за миг не ще да чака.
Идва право в моя ден
и те отвежда далеч от мен.
Залеза изпраща ме на прага
и да се завърна ми помага.
Започва моята малка война
с красивата моя река.
© Александър Кинов All rights reserved.
