Любов...
Любов просташка, жалка
по булевардите кънти.
Гръбнак дъга в небето заизвива.
Тротоарен дъжд звъни.
Любов отлъчена, скептична
под дъждобран се сви.
Премина суха и практична,
във онзи вход се скри.
Любов безлична, тиха,
душата ти дали скърби?
Колко ли ти днес платиха?
Не бой се, на вземи.
Неистинска, рисувана любов
върху парче мечта поизбеляла,
изстрадана, погребана с покров
на похотта отдавна остаряла.
© Димитър Ганчев All rights reserved.
Хубаво!
Благодаря