Етчи (Анета Саманлиева) Етчи (Анета Саманлиева)
63
Jun 18, 2006, 8:19 PM

Любов или съдба

  Poetry
148 0 12

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Душите ни се запознаха
в един далечен летен ден.
И още в този час съзряха
мига, отдавна предопределен.

Невинни погледи, смутени,
от час на час, от ден на ден.
Един до друг, но разделени,
на този нежен порив в плен.

Съдбата беше благосклонна
и смелост вля на младостта.
Събра душите ни в безмерна,
безкрайна обич -  любовта.

Годините не ни прощават:
безспирно вземат свойта дан,
телата бавно остаряват.....
сърцата пазят прежен плам.

За нас грехът е неприсъщи.
Не знам аз друг, ни друга ти.
Очите  ни  се  виждат  същи,
каквито бяхме и преди.

Копнеж и нежност се преплитат
със силна вяра,обич, топлина
и чувствата се преоткриват
все с нови багри в любовта.

Тъй често казват, че в живота
се търсят дълго сродните души.
Аз зная, че при нас  съдбата
събра и свърза ни - завинаги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments