Любов ли е
Събирам на късчета
малки навред
безброй разпилени мечти.
Подреждам ги бавно
и тръгвам напред
натам-където си ти.
Пристъпвам полека
по прашния път
и искам по-бързо да стигна,
но ти си далеко,
а къс е денят,
а залезът вече примигва.
Но аз продължавам
и няма да спра,
не ме притеснява тъмата.
Ще ходя,ще тичам
дори през нощта,
но с теб ще посрещна зората.
И новият ден ще бъде за нас
ще бият сърцата ни лудо.
Ще галиш косите,
ще слушам в захлас,
какво е това,
любов или чудо?
07.август.2006.г.
© Людмила Евтимова All rights reserved.
