Любовен плен
Дали с усмивка спомня си небето
когато ни съзря за първи път,
как скрихме се под него клето
на ъгъла, до кръстопът.
Дали се сеща за оназ милувка
под кестена с окапали листа,
за първата открадната целувка
и ти, когато се засмя.
Дали звездите ни видяха двама
със пламъчето в нашите очи
и за устата как отронват само:
не бягай, тихо, замълчи!
Дали луната е разбрала още
защо останах аз при теб,
под купола на страстните ни нощи
какво си взех,или не взех.
Дали годините на времето ще знаят,
че вечно искам те до мен
или пък двама с тебе да разкажем
как любовта оставя своя плен.
© Дарина All rights reserved.
