За кой ли път сълзи преглъщам и буца в гърлото ми спира? Защо ли пак обръщам гръб и спомени у мен пулсират? Обичах да се гуша в двете ти ръце, да тръпна отмаляла. Обичах да се виждам в твоите очи като дете, обичана и бяла. Прекършена е любовта ни, не зная чия е главната вина, но скърца като порта, прегърбена от тежестта. Замръзнала вода е и никой към нея не протяга топли длани и драска като котка по залостена врата, но няма кой да й отвори... Стоим от гордост ослепели, глухи, онемели...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.