Любовта няма възраст
Помниш ли...беше преди години
и седяхме пак тука на кея,
бяхме млади,влюбени,щастливи
и мечтаехме как заедно ще остареем.
На шега уж беше,а виж ни сега
пак сме заедно,но вече остарели,
и пак както някога се държим за ръка,
за любовта годините са спрели...
В добро и лошо все заедно бяхме,
с любов създадохме дом и деца,
задружно и щастливо със тебе живяхме
и така ще е чак до смъртта.
Ако друг живот имах пак теб бих избрала,
ти си моята карма и сродна душа,
с теб пак житейският път бих извървяла,
и пак бих те обичала както сега.
и седяхме пак тука на кея,
бяхме млади,влюбени,щастливи
и мечтаехме как заедно ще остареем.
На шега уж беше,а виж ни сега
пак сме заедно,но вече остарели,
и пак както някога се държим за ръка,
за любовта годините са спрели...
В добро и лошо все заедно бяхме,
с любов създадохме дом и деца,
задружно и щастливо със тебе живяхме
и така ще е чак до смъртта.
Ако друг живот имах пак теб бих избрала,
ти си моята карма и сродна душа,
с теб пак житейският път бих извървяла,
и пак бих те обичала както сега.
© Валентина Иванова All rights reserved.
Прекрасно пишеш! 
Всъщност твоето стихотворение бе повод да напиша моето! Че наистина на онзи кей оставих сърцето си! А на теб ти пожелавам дано да стане и късмет, бъди щастлива! 
