Магия
Магия
И когато пак затворя очи,
Там пак ще си ти
И когато нашепна твоето име,
Чакам те - ела, вземи ме
Нося се по облаци след тебе.
Ти ме дърпаш с невидимо въже.
Ти се превръщаш в любовта за мене,
Карайки ме да се чувствам толкова добре.
Аз обичам твоята магия,
Оставяйки ме без дъх.
Обичам те, не мога да го крия.
Омагьосваш ме всеки път.
И когато падне нощ
Аз заспивам с мисълта за теб
И когато дойдеш пак
Във съня ми пак откривам те
Аз обичам твоята магия,
Оставяйки ме без дъх.
Обичам те, не мога да го крия.
Омагьосваш ме всеки път.
Аз обичам твоята магия,
Целувайки образът ти благ.
Аз не мога да се крия,
Сънувайки, че си моя пак.
И когато пак отворя очи,
И това ако не си ти,
Ще се откажа да те търся.
И когато си до мен,
И когато съм пленен,
В мечтите ми ти властващ.
Нося се по облаци след тебе.
Ти ме дърпаш с невидимо въже.
Ти се превръщаш в любовта за мене,
Карайки ме да се чувствам толкова добре.
Аз обичам твоята магия,
Оставяйки ме без дъх.
Обичам те, не мога да го крия.
Омагьосваш ме всеки път.
Аз обичам твоята магия,
Целувайки образът ти благ.
Аз не мога да се крия,
Сънувайки, че си моя пак.
Нося се по облаци след тебе
Следвам те на колене
Ти властващ над всичко в мене
Толкова ми е добре
© Христо Андонов All rights reserved.
Иначе замисълът е добър.
