Малката кибритопродавачка
Пада полумрак. Земята<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
губи свойта топлина.
На небето пак луната
свети с чужда светлина.
Пак из улиците кални
настанява се нощта.
Светят лампите печално,
спи животът, спи градът.
Там, на тротоара прашен
малка, русичка глава
впила поглед е уплашен
в светеща една треска.
Мънички ръце студени,
малки босички крака
трепкат в светлина облени,
но не сещат топлина.
От очите се изнизва
жежка, сребърна сълза,
нежно вятъра я близва
и поглъща я света.
Гасне клечката последна,
с нея – младата душа,
а смъртта в прегръдка ледна
я отвежда у дома...
Тази дрипава играчка
спомни ли си я сега?
Тя кибритопродавачка
беше. Днеска я видя.
Поглед. Кратък. И отмина,
отвратен от бедността.
В къщи топлата камина
чакаше те теб.
А тя?
А тя искаше ли много?
Това сбръчкано дете
от сърцето си в кутийка
щеше да ти продаде.© Галка Малка All rights reserved.
