Малките Миди
Малките Миди
Остана завинаги седемнайсетгодишна,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
загледана с болка в Бургаския бряг,
където разбиват мощта си първична
лудешки вълните във страстния бяг.
Поглеждаш ги как го докосват едва,
безкрая ги праща, безумно целуват.
Разтапя се тяхната синя снага,
щом с обич до него доплуват.
И бялата пяна, която се връща
към своята “тънка мъгла”,
косите момичешки тихо прегръща
и нежно ти шепне:”Ела си, ела...”
Седемнайсетгодишна, волна, добра
и бяла – слънчево светло момиче,
стопява се "синя добра тишина"
и виждам - наблизо си, тичаш...
А някога пак ще докоснем мечтите
в ръцете, в косите, в очите ти живи.
Примамва безшумно към пясъка ситен,
седефа безкраен на малките миди.
03.07.2006 год.
Тази нощ заспах сред малките миди...
Добре е да помоля да не го оценявате!
© Мери Попинз All rights reserved.
