Малък Поетичен Герой
Пред пламък от мисълта обвзет
стои и мисли мъничък поет
стои и мисли си за нея
и за красотата и на фея.
Пред него плези му се огнен пламък,
а той се втренчил в падналия камък
мисли си за нейните очи
и прекрасно синьо как в тях блести.
Картини най-различни
пораждат думите му поетични
и една жена красива
в мислите му се извива.
Замислен над златистото море
море от житни класове
любува се на златните зрънца
и си мисли за цвета на нейната коса.
На сутринта малкия поет
от мисълта за нея е обвзет
стъпва в капан отровен
и попада в затвор любовен.
От нищото улучва го стрела
и потича мъничка сълза
различава само черно и бяло
и без нея времето е спряло.
Променила го е тази жена
и научила го е на любовта
за една целувка жадува той
малък поетичен герой.
© Александър Кинов All rights reserved.
иначе последния куплет е прекрасен 
