Aug 5, 2006, 1:07 PM

Маскарад

  Poetry
123 0 20
Маските...

маските, вързани с копринени шнурове,
домина, зад които се крият милиони лица...
Неистински - зная - са хората, шутове.
Маските с трясък ще паднат сега!

Какво ще открият след това преобразяване?
Кретени или смирени и мили души?
Или от дългото, ревностно носене
всеки е претопен в своята маска? Дали?

Усмивката нечия стои поизмъчена
от дълговременен, здрав стоицизъм.
Но всъщност душата му знае добре
как са се борили в него тъга, егоизъм...

Ухилена физиономия, зъби издадени -
неистинска радост и притворен, благ нрав.
Но, ето я хищната, животинска муцуна,
готова да захапе нечий непокрит врат...

Маските падат... но само в съня ми.
Само в него се случва това.

Разбудена, пристъпила в утрото ласкаво,
разминавам се с хора, облечени в тях.
Ще се ръкуваме, ще се прегръщаме,
но никой не знае какво се крие зад всеки от нас.








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Романтична душа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много истинско и реалистично.Подсети ме днес да преброя с колко маски съм се разминала и с колко хора...Браво на теб!
  • Поздрави за хубавото стихотворение!!! Кой знае, може би един ден ще се научим да живеем без своите маски
  • Браво , Петинка! Хубав е стиха ти!
  • Благодаря на всички вас,които се спрахте на моя стих!
    Много ме радвате с коментарите си,приятели!
    Здрави и щастливи!!!
  • Никой, докато сами не свалим маската. Хареса ми, Петя. Поздравявам те.