Маскарад
Остани, имаш май още няколко минути
Преди розата в сърцето да умре
И хиляди думи да останат никога нечути
Вечният ми бодил, който ще дере
В безсънни нощи, грубо - без умора,
Студена кръв ще кара да тече
А денем чиста, нежна Дева за пред хора
Ще извъртам поглед от каквото ме влече
И ден след ден сърцето ще умира
В омръзналия му до болка маскарад
Душата - тя едва ли ще се спира
В съня си с теб да е на лунния парад
© Антония All rights reserved.
