Мастилени цветове
Душата ми стъпва
по следите
на писалката.
Полека се разтваря
в нейното мастило.
Същността ми
прелива
в цветовете на
лилавото,
а сърцето
със синьо
се е напоило.
Протягам ръце
и достигам
небето.
От своето лилаво
аз му
подарявам.
Идва нощта
и с нея ветровете,
но кротки са.
Само пояснявам.
Те облаците
тъмни
на бързо
прогониха
и
грейнаха
звездите.
От бялото
ми се
отрониха.
Сътворих ги
от сълзите.
За тебе ми
напомнят.
За твоите очи...
Но кой ли
ще прогони
нашите
облаци
зли?!
*************
ето поправката,надявам се да ви харесва повече:
Душата ми стъпва
по следите
на писалката.
Полека се разтваря
в нейното мастило.
Същността ми
прелива
в цветовете на
лилавото,
а сърцето
със синьо
се е напоило.
Протягам ръце
и достигам
небето.
От своето лилаво
аз му
подарявам.
Идва нощта
и с нея ветровете,
но кротки са.
Само пояснявам.
Те облаците
тъмни
на бързо
прогониха
и
грейнаха
звездите.
От бялото
ми се
отрониха.
Сътворих ги
от сълзите.
За тебе ми
напомнят.
За твоите очи...
Вече разбрах-
обичам те!
Дано обичаш ме
и ти...
© Таня Харизанова All rights reserved.
