Dec 1, 2005, 7:51 PM

Мечта

  Poetry
131 0 6
В тишината на нощта..
чувам пак гласа ти!
   Сънувам ли или греша,
ти идваш тихичко при мен!
Посядаме да си говорим
да обсъдим всичко неразбрано,
и тръгваш си внезапно,
когато часовникът дванадесет удари!
В мига щом ти прекрачи моята врата..
от очите  ми отрониха се две сълзи..
     Едната бе за твойта топлина
     другата за думите ти мили..!
Имайки надежда още в нас..
                  така живях аз до днес!
Имайки надежда във това...
че може би ще се сбъдне детската ми мечта..!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Методиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Малко е като разказ, липсва искрицата която да ме накара да го препрочитам, но има идея! Продължавай! Извинявай за критиката.Знам че сме много уязвими, но ми се струва (съдейки по себе си) че понякога е полезно да знаем какви са несъвършенствата в работите ни.
  • Браво!
  • ГерганаТ благодаря ти приемама всякаква критика.. Мерси Гери {}
  • Малко е като разказ, липсва искрицата която да ме накара да го препрочитам, но има идея! Продължавай! Извинявай за критиката.Знам че сме много уязвими, но ми се струва (съдейки по себе си) че понякога е полезно да знаем какви са несъвършенствата в работите ни.
  • Браво!