(:мечтаният оптимизъм:)
(: мечтаният оптимизъм:)
Нощта облякла ме в топлина,
преметнала е наметало през моето рамо.
Луната ме гали нежно със своите лъчи,
изпиващи бавно умората ми.
Небето красиво се спуска над мен.
Изпълва със сила душата във мен.
Безбройните звезди
ми пращат срамежливи усмивки.
Красиви са всички дървесни листа,
закачени внимателно по красивите клони.
Подухва ветрец със пълна душа,
от обиколките си по света!
Красива ноща се спуска над мен...
пускам хартията и оставам в нейния плен......
© Вержи или Жежи All rights reserved.
Браво мила!!!
