Мечтата за тъга
Мечтата за тъга
Стоя в претрупаната стая
с излишни, немодерните неща.
Стоя, а сякаш мен ме няма
в пространствената ни вълна.
Безброй боклуци, атоми и прах
редят се в безнадежна страст.
...Но къде съм аз?
Къде сред този куп от броня
да търся моята мечта?
Къде си, безнадеждно моя,
къде си, момина сълза?
Ще ровя, ще търся, ще трупам,
ще гледам от ниско насам.
Къде си ти, моя любима,
къде си безкрайна тъга?
